„Жената абат“ от Силвен Марешал е роман, написан в началото на XIX век. Повествованието се върти около Агата, млада жена, дълбоко влюбена в свещеник на име Сен-Алмон, който се бори със собствената си отминала любов. Историята се разгръща чрез поредица от писма, разкриващи емоционалните терзания на Агата и необичайния ѝ стремеж към любов в свят, в който обществените норми строго разделят жените от духовенството. В началото на романа Агата пише на своята приятелка Зое, изразявайки нетърпението си да присъства на първата литургия на Сен-Алмон. Тя е завладяна не само от свещеническите му задължения, но и от личните му страдания, породени от несподелена любов. Увлечението на Агата по Сен-Алмон я подтиква редовно да посещава литургиите му, разкривайки нарастващата ѝ привързаност към него и желанието ѝ за връзка, която надхвърля съответните им обществени роли. Чрез писмата ѝ читателите надникват във вътрешните мисли на Агата, нейните терзания и трудностите, породени от нейната страстна, но недостижима любов, поставяйки началото на завладяващо изследване на чувствата, вярата и обществените ограничения.