„Син сюй“ от Сян Лю е исторически текст, написан в началото на I хилядолетие. Творбата разглежда добродетелите на синовната почит и лоялността чрез поредица от анекдоти за различни исторически личности, илюстриращи морални и етични поуки, свързани с управлението и личното поведение в древното китайско общество. В началото на книгата авторът разказва истории, които подчертават значението на синовната почит, лоялността и мъдрото управление на владетелите. В началото се споменава легендарният император Шун, който въпреки враждебността от страна на семейството си олицетворява непоколебима преданост към родителите си. Текстът илюстрира как тези добродетели са от съществено значение за политиката и ръководството, като показва последиците както от моралните провали, така и от успехите в исторически контекст. Чрез тези разкази читателите са насърчени да размишляват върху ролята на етичното поведение за стабилността и благоденствието на обществото.