„東周列國志“ на Мънлун Фън е исторически роман, написан в края на династията Мин. В 108 глави той проследява периода на Източната Чжоу — от разпадането на царството на по-малки държави до първото обединение на Китай от Цин Шъхуан. Черпейки от класически текстове като „Преданието за Цзо“ и „Записките на великия историк“, романът е сред най-известните исторически романи за древен Китай и изобразява векове на войни, дипломация и политически интриги между съперничещи си царства.
Връзки към Wikipedia: