„Учебник по история на архитектурата“ от А. Д. Ф. Хамлин е исторически труд, написан в края на XIX век. Това произведение служи като въведение в историята на архитектурата, като проследява развитието на архитектурните стилове и значимите строежи в различни култури и епохи. Предназначено е предимно за студенти, но е достъпно и за широкия читател, което го прави полезен източник за всеки, който се интересува от еволюцията на архитектурата. В началото на текста се определя целта му — накратко да очертае различните архитектурни периоди и стилове, като същевременно въвежда повтарящи се теми, свързани с необходимостта от красота в архитектурата наред с практичността. Авторът подчертава, че архитектурата представлява синтез на художествени и функционални потребности, отразявайки обществения прогрес и културните особености през цялата история. Освен това Хамлин изяснява своя подход към читателя, като посочва, че книгата ще предложи общ преглед, основан повече на фактологични разкази, отколкото на подробни критически анализи, и ще включва илюстрации в подкрепа на учебния процес.