„История на Венецуела, том II“ от брат Педро де Агуадо е исторически труд, написан в началото на XVII век. В него задълбочено се разглежда периодът на испанската колонизация във Венецуела, като особено внимание се отделя на експедициите и взаимодействията с коренното население през епохата на завоеванието. Разказът често се спира на значими личности и събития, допринесли за формирането на историята на Венецуела. Книгата започва с пролог, в който се обсъжда историческият контекст, в който Педро де Агуадо е написал своя разказ, включително приносът на други историци и оскъдните сведения за живота му. След това текстът преминава към първата глава, посветена на управлението на дон Педро де Ередия и експедицията му за основаването на Картахена. Агуадо описва предизвикателствата, пред които са се изправили Ередия и хората му, включително враждебните сблъсъци с местни племена, трудностите при навигацията и оцеляването в нова земя, както и търсенето на злато в погребални места — мотив, който отразява по-широките теми за алчността, властта и въздействието на завоеванието както върху колонизаторите, така и върху коренното население.