„Практическо четене на мисли“ от Уилям Уокър Аткинсън е наръчник по психични феномени, посветен по-специално на понятията предаване на мисли, телепатия и четене на мисли, написан в началото на XX век. Трудът има за цел да запознае читателите с принципите на тези феномени, като предлага практически упражнения и уроци за развиване на уменията, необходими за самостоятелното им демонстриране. Основната тема е изследването на способностите на ума да се свързва и общува, като се предполага, че всеки може да овладее такива умения чрез подходящо обучение и практика. В началото на този учебен текст се полагат основите за разглеждане на понятието четене на мисли, като се започва с исторически поглед към общественото разбиране и скептицизма по отношение на темата. Аткинсън цитира видни учени, потвърдили съществуването на предаването на мисли, и описва значението му в съвременния научен дискурс. Текстът подчертава прехода от теоретични обсъждания към практически уроци, показвайки, че читателите скоро ще изпълняват упражнения, предназначени да улеснят разбирането и преживяването на четенето на мисли. Така се създава авторитетен и насърчителен тон, обещаващ, че с решителност и насочвана практика всеки може да се научи да използва скритите способности на ума си.