„Кейт Грийнауей“ от М. Х. Шпилман и Джордж Съмс Леърд е биографичен очерк, написан в началото на XX век. Книгата проследява живота и художествения принос на Кейт Грийнауей, прочута илюстраторка, известна с пленителните си изображения на детството. Разказът акцентира върху нейните взаимоотношения и влияния, особено върху кореспонденцията ѝ с видни личности като Джон Ръскин, като същевременно показва дълбокото ѝ въздействие върху света на детската литература и илюстрацията. В началото на книгата са представени характерът и наследството на Грийнауей, като се подчертават нейната скромност, искреност и всеотдайност към изобразяването на радостите на детството чрез изкуството ѝ. Авторите отбелязват значимите ѝ, макар и ненатрапчиви постижения, като посочват, че илюстрациите ѝ са намирали универсален отклик и са носили щастие на поколения читатели. С развитието на текста се подготвя почвата за по-задълбочено изследване на ранния ѝ живот и преживяванията, оформили артистичния ѝ път, като се улавя същността на обичта ѝ към децата и природния свят, вдъхновявал творбите ѝ.