„Козата на цар Соломон“ на Джордж Уилард Бартлет е провокативен роман, написан в началото на XX век. Книгата навлиза в религиозната символика, изследвайки връзките между древните езически ритуали и съвременните вярвания, особено в рамките на християнството. Изглежда, че тя подчертава критичния поглед към религиозните практики и божествата, преплитайки исторически препратки с предизвикателство към конвенционалните представи за вярата и жертвоприношението. В началната част на книгата читателите се запознават със спорни възгледи за различни религиозни фигури и символи. Тя започва с разглеждане на Молох, древно божество, свързвано с жертвоприношения на деца, като чрез критична призма предполага връзки с християнската теология. Повествованието проследява променящите се вярвания, свързани с божествени фигури, като подчертава темите за човешкото жертвоприношение и ритуалните практики в различни култури. Авторът използва съчетание от исторически препратки и теологична реторика, за да изгради повествование, което поставя под въпрос основите и развитието на религиозните вярвания, проправяйки път към по-задълбочен философски разговор за природата на божествеността и поклонението.