„Ник Таполи“ от Й. К. Хеер е роман, написан в началото на XX век. Действието се развива в малкото швейцарско градче Еглизау и се върти около живота на неговите жители, като особено се фокусира върху живота на семейство Таполи и отношенията му с останалите членове на общността. В центъра на повествованието са героите Улрих Юнгханс, младо момче с мечти и стремежи, и Ник Таполи, отзивчивата и жизнерадостна дъщеря на местния пастор. Началото на „Ник Таполи“ представя живописното градче Еглизау във време на социални промени, когато общността се сблъсква с измененията в търговията и ежедневието, породени от появата на железниците. Авторът представя основните герои и техния произход, като описва подробно амбициозния, но погрешен опит на Улрих да лети, който завършва с нараняване, и размишлява върху отношенията му със семейството, особено върху зараждащите се чувства към Ник. Докато Улрих се справя с предизвикателствата на юношеството, чувствата на неудовлетвореност и привързаност се преплитат, поставяйки основите на темите за съзряването, които вероятно ще се развиват в хода на романа. Повествованието улавя духа и тревогите на детските мечти, семейния дълг и реалностите на живота в сплотена общност.