„Въздушна навигация“ от Албърт Франсис Зам е научен трактат, написан в началото на XX век. Книгата разглежда историята и напредъка на аеронавтиката, като се съсредоточава върху развитието на летателните апарати и аеронавигационната метеорология. Зам си поставя за цел да представи тази сложна тема на популярен език, правейки я достъпна за читатели, интересуващи се от еволюцията на летенето, и акцентирайки върху значимите етапи и нововъведения в областта. В началото на „Въздушна навигация“ се представят целта и обхватът на труда, като се уточнява, че той има за задача да проследи съществения напредък в аеронавтиката от нейното възникване до съвременното ѝ състояние. Зам отбелязва, че книгата ще се съсредоточи предимно върху постиженията, а не върху безплодните експерименти, като структурира изложението около различните видове въздухоплавателни средства и метеорологичните фактори, влияещи върху полета. Той признава приноса на видни личности и институции за развитието на аеронавтиката, като същевременно посочва, че бъдещият напредък може да донесе още по-големи постижения в човешкото летене. Писането на автора представя задълбочен обзор както на историческия контекст, така и на научните принципи, залегнали в основата на въздушната навигация, и приканва читателите да изследват завладяващата еволюция на тази област.