„Ранните ирландски манастирски училища“ от Хю Греъм е историческо изследване, написано в началото на XX век. Книгата разглежда значението на ирландските манастирски училища, процъфтявали преди 900 г. сл. н. е., с цел да разкрие техния принос към образованието и културата в Ирландия през Ранното средновековие. В нея се подчертава уникалното съчетание от местна ирландска култура, християнство и гръко-римска култура, характеризирало тези институции, както и ролята им за съхраняването и развитието на учеността в период, често засенчван от упадъка след падането на Римската империя. В началото на изследването Греъм обсъжда трудностите при разбирането на състоянието на образованието в Ирландия в дохристиянските времена, отбелязвайки ограничените налични свидетелства от съответния период и опирайки се на различни източници, като археологията и ранната ирландска литература. Той запознава читателя с важни елементи на местната култура, включително съществуването на закони и писмени традиции дълго преди появата на християнството. Така създава контекст за подробно изследване на ролята на ирландските манастирски училища в образованието, като очертава решаващото им влияние не само в Ирландия, но и върху формирането на образователната среда в цяла Западна Европа през ключов преходен период.