„Народът на кътърите“ от Естер Бленда Нурдстрьом е роман, написан в началото на XX век. Книгата изследва суровите житейски изпитания на група саами, които се придвижват през заснежена пустош по време на неумолима буря, показвайки борбата им със стихиите, докато съхраняват своите културни практики и общностен живот. Разказът описва предизвикателствата, пред които са изправени, наред с други, възрастният предводител Никке и съпругата му Еле, докато заедно пренасят вещите си с помощта на елени, борейки се с яростните метеорологични условия. Началото на романа потапя читателя в драматична снежна буря, рисувайки ярка картина на пустия пейзаж и физическата цена, която тя налага както на хората, така и на животните. Главният герой взаимодейства със света около себе си, изразявайки дълбока умора и усещане за издръжливост сред мрачната действителност. Описана е групата, с която те пътуват, като са подчертани отговорностите на предводителите на прехода, нежността на семейните връзки, особено между Еле и децата ѝ, както и общностният дух, който надделява въпреки несгодите. Докато с мъка се придвижват към следващото място за почивка, разказът представя не само физическото им пътуване, но и емоционалните и културните нишки, които ги сплотяват като общност пред лицето на неумолимите изпитания.