„Книга за самия мен“ от Теодор Драйзър е мемоар, написан в началото на XX век. Този автобиографичен разказ се задълбочава в годините на формиране на Драйзър, изследвайки неговите стремежи, срещи и сложността на живота в Чикаго в края на XIX век. Драйзър размишлява задълбочено върху желанието си да стане писател, улавяйки жизнената, сурова същност на града, който го е вдъхновил за творчеството му, както и младежките си романтични увлечения. В началото на мемоара Драйзър разказва за ранните си мечти да пише, пробудени от творбите на местния автор Юджийн Фийлд. Живеейки в Чикаго по време на бързия му растеж, той ярко описва неповторимата атмосфера на града, съчетавайки кипящия му живот с лични размишления за своите амбиции. Докато изпълнява ролята си на събирач на вземания за мебелна компания, той копнее да документира живота около себе си и постепенно изготвя план да пробие в журналистиката. Срещите му с различни персонажи и увлечението му по младо момиче на име Алис добавят нови пластове към пътя му, подчертавайки както стремежите му, така и предизвикателствата, пред които е изправен, включително семейната динамика и суровите реалности на икономическите лишения. Това начало задава тона за откровено изследване на живота и амбициите на Драйзър.