„Невероятни истории“ от Х. Г. Уелс е сборник с разкази, написани в края на XIX век. Тази антология представя характерното за Уелс съчетание от въображаемо повествование и теми, провокиращи размисъл, като изследва различни човешки преживявания и неочакваните обрати на съдбата. Разказите се задълбочават в теми като сложността на възприятието, странностите на живота и необяснимите събития, често оставяйки у читателите повече въпроси, отколкото отговори. В началната част е представен първият разказ — „Забележителният случай с очите на Дейвидсън“, в който разказвачът става свидетел на мистериозен инцидент с участието на човек на име Сидни Дейвидсън в технически колеж. Дейвидсън изпада в необичайно психическо и физическо състояние, което подсказва нарушение на зрението: той остава сляп, но е способен да възприема отдалечени реалности. Повествованието рисува ярка картина на объркването на Дейвидсън и тревогата на околните, докато обикновените събития се превръщат в нещо необикновено, демонстрирайки усета на Уелс да вплита напрежение и интрига в делничната тъкан на живота.