„Жените на войната“ от Барбара Макларън е исторически разказ, написан в началото на XX век. Тази творба изтъква забележителния принос на жените по време на Първата световна война, като се съсредоточава конкретно върху различните роли, които те поемат, за да подкрепят военните усилия. Разказите в книгата предлагат уникална гледна точка към влиянието на жените в области, обикновено доминирани от мъже, и показват тяхната решителност и многостранност. В началото на текста се очертава неговият контекст чрез увод от Х. Х. Аскуит, който подчертава безпрецедентните роли, които жените приемат по време на войната, и значителния им принос в медицината, селското стопанство и промишлеността. Това подготвя почвата за следващите глави, които обещават да разкажат историите на отделни жени като д-р Гарет Андерсън, д-р Флора Мъри и лейди Педжет, участвали активно в различни качества — от управлението на военни болници до извършването на опасна работа на терен. Тези разкази целят не само да почетат личните постижения, но и да вдъхновят, оставяйки трайно впечатление за значимата, макар често пренебрегвана, роля на жените във военното общество.