The white rain came
За тази книга
„Белият дъжд“ от младши Съм Меруин. Това е научнофантастична новела, написана в средата на XX век. Действието се развива на колонизиран Марс, а разказът разглежда телепатията, обществото на пограничните райони и един мистериозен космически интелект, като се съсредоточава върху това как заселниците биха могли да използват извънземна сила, за да разрешат отчаяната водна криза на планетата. Лин Фенли, надарена телепатка от Земята, се дразни от грубите марсиански нрави, докато работи в телепатично изследователско депо. След като един неин колега е убит, а друг изпада в кома при контакт с неизвестен разум, Лин и нейният безразсъден партньор Ролф Марсейн проследяват източника до Калисто, където земна мисия е била опустошена от разумно, минералоподобно същество, провокирано от заровен енергиен генератор. Заедно те овладяват телекинетичен контрол достатъчно дълго, за да изключат устройството, спасявайки оцелелите, но на висока цена. На Марс Лин открива подобно присъствие близо до станция Уумера и заключава, че тези взаимосвързани „супермозъци“ съществуват на много светове, реагират на раздразнение с гръмотевична енергия и при наличие на атмосфера могат да предизвикват бури. Тя проектира екранирано телепатично реле, с което да „подтикне“ съществото да създаде местно атмосферно явление, и екипът успешно предизвиква снеговалеж над пресъхналата равнина — доказателство, че Марс може да бъде напояван. Следват празненства и награждавания, помрачени от загуби, продължаващи опасности и ироничен финален инцидент, който отлага дългоочаквания меден месец на двойката.
