„Пролетни пориви“ от Нийло Мантера е сборник с лирически стихотворения, написани в края на XIX век. Книгата се спира на обновлението на природата и пробуждането на националния дух на Финландия, като насърчава единството, образованието и нравствената смелост под водещата светлина на истината. Стихотворенията преминават от мрака на зимата към сиянието на пролетта, използвайки птици, поля, езера и северни небеса, за да символизират културното възраждане и надеждата. Обръщенията към нацията и нейната младеж призовават към учение, честен труд и солидарност, като подтикват читателите да търсят светлината, да защитават истината и да отхвърлят материализма. Селските сцени и сезонните картини — летни утрини, вечери по средата на лятото, завръщането на лястовицата, ниви по време на жътва — обрамчват патриотичните призиви. Наред с гражданските теми интимната любовна лирика и елегиите проследяват пламенната преданост и скръбта по изгубената любима, смекчени от вярата в повторна среща и вечен покой. В рефлексивните творби се претеглят съмнението и постоянството, възхвалява се силата на съвестта и се обещава „нова утрин“ отвъд земните бури. В целия сборник повтарящите се образи на зората, звездите и пролетта сливат личното чувство с общата цел в един изпълнен с надежда национален химн.