„Синът на Енкен“ от Херман Банг е роман, написан в края на XIX век, по-специално в контекста на ранната модерна европейска литература. Това трогателно произведение се съсредоточава върху темите за майчинството, обществените очаквания и предизвикателствата на емоционалната устойчивост в затворена аристократична среда. То разглежда интимните отношения между една вдовица, графинята фон Валдек, и нейния син Ото Хайнрих на фона на обществените промени и личната саможертва. Историята се развива в тих манастир, където малката приорка и синът ѝ споделят близка връзка. Ото Хайнрих, жизнерадостен и пакостлив младеж, израства под зоркия поглед на любящата си майка, която съчетава своите задължения с копнежа си за щастието на сина си. Когато постъпва на военна служба, повествованието изследва сложността на семейната любов под натиска на дълга и обществените очаквания. Когато съдбата на Ото Хайнрих се променя драматично заради преждевременната му смърт, приорката се бори с мъката и суровата действителност на живота без своя син. Романът въплъщава нежно, но дълбоко пътешествие на любов, загуба и незаличимите връзки, които свързват майката с нейното дете.