„續世說“ от Конг Пинджун е историческо повествование, написано в края на VI и началото на VII век. Творбата представлява сборник от анекдоти и морални поуки, които разглеждат примерните добродетели и постъпки на исторически личности от различни династии, като основният акцент е върху ценностите на почтеността, лоялността и доброжелателността. Тя служи не само като летопис на исторически разкази, но и като размисъл върху моралната философия. В началото на текста е представена поредица от кратки сцени, открояващи похвалните действия на различни личности. Той започва с трогателен размисъл за загубата на уважаван сановник и възхищението, което са предизвиквали неговият характер и добродетели, като изобразява връзката между княза и покойния му съветник. След това се разгръщат разнообразни истории за хора с различен произход, които чрез постъпките си проявяват безкористност, почтеност и мъдрост, често спечелвайки широко уважение и възхищение сред своите съвременници и общности. Тези ранни анекдоти задават тона на книгата, подчертавайки дълбокото въздействие на добродетелта върху управлението и личното поведение.