„Антигона“ от Софокъл е атинска трагедия, написана през 442 или 440 г. пр.н.е. След като гражданска война оставя двама братя мъртви, новият владетел Креон постановява единият да бъде почетен, а тялото на другия да остане непогребано — най-суровото наказание, което може да се представи. Сестра им Антигона се противопоставя на този указ, поставяйки божествения закон и семейната вярност над заповедта на царя. Нейният акт на неподчинение поставя началото на опустошителна верига от конфликти между личната съвест и държавната власт, любовта и дълга, човешкия закон и божествената воля.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Antigone_(Sophocles_play))