„Сред дивите племена на афганската граница“ от Т. Л. Пенел е историческо повествование, написано в началото на XX век. Книгата проследява преживяванията на автора като медицински мисионер по Северозападната граница на Индия в продължение на шестнадесет години. Тя разглежда взаимоотношенията между афганските и патанските племена, като представя техните обичаи, конфликти и дълбокото въздействие на медицинските мисии върху живота им. В началото на книгата е представен ярък портрет на афганския характер с неговите сложни противоречия, като храброст, примесена с коварство, и дълбоко вкоренени представи за чест. Разказани са лични истории, включително случай на кръвно отмъщение от страна на сестра, която отмъщава за убийството на брат си, подчертавайки преобладаващата култура на вендета. Пенел полага основите за изследване на темите за честта, справедливостта и конфликта, като същевременно утвърждава своя глас на наблюдател и участник в живота на тези племена. Чрез своето повествование той приканва читателя да разбере богатата културна тъкан и моралните дилеми, пред които са изправени както племената, така и хора като него, които се опитват да общуват с тях.