„Проза“ от Костас Кристалис е сборник с разкази, написани в края на XIX век. Творбата изглежда разглежда темите за паметта, носталгията и сложността на човешкия опит през призмата на лични истории и живота на различни герои. В началото на сборника разказвачът размишлява върху горчиво-сладката природа на спомените, свързани с детството и младостта, като подчертава силната връзка, която те създават с корените и обкръжението на човека. В началната част се запознаваме със Зоис Азойрос, продавач на кафе и човек, който мечтае да се изкачи по социалната стълбица, докато се бори с материалните желания и очакванията на своето семейство и общност. Докато следва стремежите си, той се сблъсква както с лични трагедии, така и с тежестта на семейните връзки, подготвяйки почвата за по-задълбочено изследване на стремежите и идентичността в разказите.