„Amitié amoureuse“ от Ермин Удино Льоконт дю Нуи е роман, написан в края на XIX век. Книгата изследва тънкостите на романтичното приятелство, като твърди, че такава връзка притежава целия чар на любовта, без свързаните с нея неудобства или грубост. Сюжетът се върти около развиващите се отношения между Филип дьо Люзи и Дениз Тремор, докато те се съобразяват със социалните условности и с нарастващата си привързаност един към друг. Началото на „Amitié amoureuse“ ни запознава с Филип, който гори от желание да посети Дениз и да сподели с нея томче с поезия. Кореспонденцията им разкрива скрито чувство на близост и връзка, която изглежда едновременно инстинктивна и дълбока. Докато си разменят писма, всеки от героите изразява смесица от уязвимост, хумор и философски размишления, загатвайки за по-дълбоки чувства, които се разиграват между тях. Този първоначален обмен задава тона на зараждащото се приятелство, тъй като и двамата герои размишляват върху природата на емоциите и социалните ограничения около тях. Чрез диалозите им читателите са подканени да се замислят за сложността и нюансите на любовта и приятелството в общество, управлявано от строги условности.