„Rimatori siculo-toscani del dugento. Serie prima - Pistoiesi-Lucchesi-Pisani“, съставен от Гвидо Дзаканини и Амос Пардучи, е сборник с италианска поезия от XIII век. Този труд разглежда лирическия принос на поети от областите Пистоя, Лука и Пиза, представяйки разнообразни теми, съсредоточени предимно върху любовта, желанието и човешкия опит. В него са представени видни поети като Мео Абрачавакка и Лемо Орланди, чиито уникални гласове са показани в контекста на поетическите традиции на тяхното време. В началото на сборника са представени различни поети и техните стихове, разсъждаващи върху теми като двойствеността на любовта и болката, сложността на човешките емоции и философските размисли, свързани с желанието и честта. Мео Абрачавакка изразява копнеж по истинска любов и радост, докато Лемо Орланди предлага прозрения за природата на желанието и личните борби. Творчеството на всеки поет е наситено с богат език и метафори, разкривайки сложна тъкан от чувства и мисли, характеризиращи средновековното разбиране за любовта и съществуването. Тази част подготвя почвата за по-задълбочено изследване на поетическите форми и влиянията от епохата.
Повече не се публикува.