„Тези, които чукат на портите ни: Пълно евангелие на имиграцията“ от Мери Антин е социополитически трактат, написан в началото на XX век. Книгата разглежда имиграцията от етична, правна и социална гледна точка, като подчертава правата на имигрантите и моралните задължения на американското общество да отстоява принципите на свободата и равенството. Антин твърди, че същността на американската идентичност се корени в ангажимента към тези идеали, поради което опитът на имигрантите заема централно място в мисията на нацията. В началото на произведението са очертани три основни въпроса, свързани с имиграцията: правото тя да бъде регулирана, характерът на съвременната имиграция и влиянието ѝ върху обществото. Антин обсъжда принципите, произтичащи от Декларацията за независимост, и се застъпва за хуманен подход към имиграцията, който признава основните права на всички хора, независимо от техния произход. Тя оспорва зараждащото се възприемане на имиграцията като проблем, като вместо това я представя като продължение на ангажимента на нацията към свободата и правата на човека. Въведението полага основите на нейния аргумент, че отказът на имигрантите от техните права подкопава самата тъкан на американската демокрация.