„Свастиката, най-ранният познат символ, и нейното разпространение“ от Томас Уилсън е историческо изследване, написано в края на XIX век. Текстът разглежда произхода, значенията и разпространението на символа свастика, като изследва неговото значение в различни култури по света. Уилсън се стреми да обобщи съществуващите познания по темата, за да запълни празнината в английската и американската литература относно този древен символ. Трудът започва с бележка на преписвача, уточняваща формата на документа, последвана от предговора на Уилсън. В него той размишлява върху разговор с експерт по праисторическа археология, който подтикнал стремежа му да събере сведения за свастиката в Америка. Уилсън изразява желание да обобщи и представи знанията, придобити в хода на изследването му, като утвърждава, че свастиката е била емблема, надхвърляща културите и времето, често възприемана като символ на късмет и духовност. Той подчертава, че произходът на символа е неясен и че вероятно се е разпространил по целия свят, придобивайки различни значения в процеса.