„Плодовете на победата“ от Норман Ейнджъл е политически и икономически анализ, написан в началото на XX век. Творбата служи като продължение на по-ранната публикация на Ейнджъл „Великата илюзия“ и продължава критиката му към национализма, милитаризма и икономическите последици от войната. Ейнджъл разглежда как динамиката на международните отношения фундаментално влияе върху социалната и икономическата стабилност, особено в следвоенна Европа. Книгата обсъжда темите за взаимозависимостта, икономическото сътрудничество и безумието на принудителните национални политики, които поставят господството над сътрудничеството. В началото на „Плодовете на победата“ се въвежда идеята, че националната независимост и социалната стабилност на Великобритания са тясно свързани със способността ѝ да осигурява стабилни доставки на храни и материали от чужбина. Ейнджъл подчертава деликатния баланс между политическата власт и икономическата необходимост, като твърди, че британската зависимост от чуждестранното производство налага кооперативен, а не принудителен подход към международните отношения. Той очертава тежките последици от пренебрегването на тези икономически реалности, онагледени от глада и политическата дезинтеграция, засегнали голяма част от Европа след Първата световна война. През тази призма Ейнджъл поставя началото на по-задълбочено изследване на това как погрешните националистически политики могат да подкопаят самата тъкан на цивилизацията.