„Въведение във философията на изящното изкуство“ от Хегел е философско произведение, написано в края на XIX век. Книгата представлява изложение на идеите на Хегел за изкуството и естетиката, като полага основите за разбирането на това как красотата и художественият израз могат да бъдат анализирани философски. Тя изследва пресечната точка между изкуството, човешкия опит, културата и историческия контекст, стремейки се да изгради систематизирано разбиране за художествената красота. В началото на текста читателят се запознава с понятието за естетика и значението му за разбирането на изкуството, като естетиката се разграничава от природната красота и се подчертава философското разглеждане на изящното изкуство. Хегел обяснява ограниченията и погрешните схващания, свързани с художествената красота, като същевременно защитава необходимостта от научен подход към изкуството. Той критикува разпространените представи за природата на изкуството, обсъжда ролята на човешката дейност в художественото творчество и разглежда сложната връзка между художествения талант и установените правила. Тази уводна част подготвя основата за по-задълбочено изследване на принципите, лежащи в основата на изкуството и красотата като централни теми във философията на Хегел.