„Джовани Бокачо: Биографично изследване“ от Едуард Хътън е подробен литературен и биографичен разказ, написан в началото на XX век. Трудът разглежда живота, любовите и литературния принос на Джовани Бокачо — значима фигура в развитието на италианската проза и един от ранните хуманисти. Целта му е да представи задълбочено изследване на живота и творчеството му, особено на отношенията му с Фиамета и взаимодействията му с видни съвременници като Данте и Петрарка, като поставя значението на Бокачо в по-широкия контекст на ренесансовата литература. В началото на изследването авторът поставя основата, като изтъква необходимостта от цялостно проучване на живота на Бокачо и споменава общата несигурност около много биографични факти. Хътън отбелязва неяснотата относно произхода на Бокачо, обстоятелствата около раждането му и детството му, което изглежда е било помрачено от амбициите на баща му да го насочи към търговията и от презрението му към деловите занимания. Разказът подсказва, че ранните преживявания на Бокачо, включително трудните отношения с мащехата му и първоначалният му опит в търговията, дълбоко са повлияли на по-късните му литературни стремежи и в крайна сметка са го подтикнали да изостави търговията в полза на хуманитарните науки. Тази начална част полага основата за разбирането на мотивите на Бокачо като писател, като същевременно загатва за сложността на неговата идентичност и за човешкия опит, формирал творчеството му.