„Noémie Hollemechette: Journal d'une petite réfugiée belge“ от Дю Женесту е историческо свидетелство, написано в началото на XX век. Книгата представя личните преживявания на Ноеми, младо белгийско момиче, чийто живот внезапно се променя с избухването на Първата световна война и последвалата бежанска криза. Повествованието позволява на читателите да видят въздействието на войната през очите на дете, като подчертава темите за невинността, семейните връзки и разтърсващото разселване, причинено от конфликта.“ „В началото на повествованието Ноеми започва дневника си през юли 1914 г., развълнувана от предстоящата лятна ваканция и радостта да прекара време със семейството си край морето. С нарастването на напрежението в родината ѝ обаче радостното очакване бързо се превръща в тревога и страх, кулминирайки с мобилизирането на брат ѝ Дезире след обявяването на войната. Чрез детските си размишления за заобикалящия я свят, отношенията с роднините и емоционалните си реакции към разгръщащата се криза, началото изгражда рязък контраст между безгрижната невинност на детството и суровата действителност на една страна, изправена пред нашествие.