„История на медицината. Том II, първа част“ от Макс Нойбургер е исторически труд, написан в началото на XX век. В него се проследява развитието на медицината — от упадъка на древните медицински практики през средновековната епоха, като се акцентира върху различните култури и обществени влияния, формирали тази област. Текстът е богат на подробности и илюстрира сложността на медицинското познание и практика през различни исторически периоди. Началото на този том разглежда състоянието на медицината по време на упадъка на античността, като специално се спира на упадъка на медицинските знания, настъпил успоредно с по-широкото разпадане на класическата цивилизация. Нойбургер обсъжда ограниченията, породени от зависимостта от древните традиции, въздействието на социално-политическите сътресения и предизвикателствата пред медицинското образование по онова време. Този начален раздел задава тона на задълбоченото изследване на преобразяването на медицинската среда през тези бурни периоди, разкривайки прехода от утвърдени практики към нарастващ интерес към емпиричната терапия и народната медицина.