„Църковната година и календарът“ от Джон Даудън е научен труд, написан в началото на XX век. Книгата е част от поредицата „Кеймбриджки наръчници по литургични изследвания“ и разглежда историческото развитие и значението на църковния литургичен календар, особено неговите главни празници, пости и възпоменания през християнската година. В нея се проследява как тези практики се оформят с течение на времето и какви влиятелни фактори ги изграждат в ранната Църква. В началото на текста се подчертава дълбокото вкореняване на християнския литургичен календар в юдейската традиция, по-специално седемдневната седмица и установените в нея дни за богослужение. Даудън очертава основополагащото значение на Господния ден и описва как ранната Църква постепенно утвърждава различни празнични дни и чествания, вдъхновени от местни мъченичества и от значението на определени исторически събития от живота на Иисус Христос. Чрез това уводно изложение читателите придобиват представа за развитието на литургичните практики, като се откроява сложното взаимодействие между историческите събития, богословската рефлексия и променящия се опит на християнското богослужение.