„Сянката на света“ на Готие от Мец, действал през 1245 г., е философски трактат, написан през късното Средновековие. Произведението разглежда разнообразни теми, включително космологията, природата на човечеството и стремежа към знание, като поставя акцент върху взаимосвързаността на философските концепции и природния свят. В началото на текста целта му е представена като сбито изследване на знанията, свързани с четирите части на света, понятията за рая и ада и четирите елемента. Авторът изразява желание да просвети читателите, като обсъжда природата на съществуването и мъдростта, произтичаща от древните философии. Текстът започва с разсъждения за смисъла на човешкия живот, сътворението на света и причините, поради които човекът е създаден по Божий образ, задавайки философски тон, който цели да свърже божествената мъдрост със земното разбиране.