„История на разказването: Изследвания върху развитието на наратива“ от Артър Рансъм е научен труд, написан в началото на XX век. Книгата изследва еволюцията на наративните техники, проследявайки развитието на разказването през различни епохи и култури. Тя се съсредоточава върху изкуството на наратива, а не само върху историческите факти, представяйки богата тъкан от литературни стилове и традиции.“ „В началото на книгата Рансъм поставя основите, разсъждавайки върху същността на разказването и признавайки сложността и предизвикателствата при обхващането на толкова многостранна тема. Той изразява намерението си да обсъди изкуството на разказването чрез ярки примери, надхвърляйки простото хронологично изложение. Той подчертава значението на традиционните повествования и дълбоко вкоренената им връзка с човешкия опит, показвайки как ранните разказвачи са формирали разбирането ни за културата и морала чрез своите истории. Тази начална част ефективно полага тематичната основа за цялостно изследване на развитието на наратива в литературата.