„Книга с новели. Първи том“ от Петер Розегер е сборник с новели, написани в края на XIX век. Творбата представлява пъстра плетеница от разкази, пресъздаващи селския живот и човешкия опит, и потапя читателите в богатия пейзаж и духа на австрийската провинция. Първият разказ, „Арфистите“, ни запознава с Килиан, въглищар, и дъщеря му Агнес, които се справят със сложностите на живота в гората. Началото на сборника рисува ярка картина на тъмна гора по време на буря, където Килиан среща Ханс — див човек с пушка, който търси убежище в дома му. Докато бурята бушува навън, повествованието преплита разговори за лов, лични изпитания и общностен живот, създавайки портрет на отношенията между селяните, както и на техните мечти и страхове. Историята се развива с пристигането на пътуваща двойка, която носи музика и разкази, но на повърхността излиза скритото напрежение на личните трагедии, предвещавайки по-дълбоките теми за любовта и загубата, които отекват в цялото творчество на Розегер.