„Събрани съчинения, том 12: Литературни съчинения“ от Фьодор Достоевски е сборник с литературни текстове, вероятно създадени в края на XIX век. Томът обхваща разсъжденията, есетата и критиките на Достоевски върху руската литература, нихилизма и собствения му творчески процес, като разкрива неговите мисли и убеждения като значима фигура в литературната история. В началото на творбата се представя контекстът на литературния принос на Достоевски, включително отношенията му със съвременниците и участието му в известни списания. Разделът подчертава значението на журналистиката в кариерата му и изследва атмосферата на литературните среди, които е посещавал. В него се засягат възгледите му за ролята на литературата в обществото и се критикуват тенденциите на нихилизма и предизвикателствата, пред които са изправени писателите при изразяването на дълбоки идеи, разкривайки сложната личност на Достоевски едновременно като мислител и страстен защитник на съдържателната литература.