„Бели нощи и други разкази“ на Фьодор Достоевски е сборник с разкази, написани в средата на XIX век. Заглавният разказ „Бели нощи“ се върти около безименен разказвач, който води самотен живот в Санкт Петербург и неочаквано открива близост с тайнствена млада жена на име Настенка. Сборникът разглежда темите за самотата, копнежа и сложността на човешките отношения през призмата на дълбокото психологическо прозрение на Достоевски. В началото на „Бели нощи“ разказвачът описва чувството си на безутешност, докато броди из Санкт Петербург, размишлявайки върху дълбоката си самота, когато градът се опразва за лятото. Той среща Настенка, която плаче край канала, и в общуването им започва да се оформя деликатна връзка. Разказвачът, изпълнен със свенливост, ѝ дава усещане за сигурност пред нежеланите ухажвания на един пиян господин. Разговорът им разкрива много за копнежа им по близост и вътрешния им смут, поставяйки началото на страстна, макар и сложна връзка, белязана от неизказани чувства и мечти, преплетени с реалността. С напредването на нощта увлечението на разказвача по Настенка се задълбочава, но сърцето ѝ сякаш вече е привързано към някой друг, създавайки трогателно напрежение, типично за завладяващото повествование на Достоевски.