„Чувства“ от Огюст Жилбер дьо Воазен е сборник с рефлексивна проза, написан в началото на XX век. Книгата разглежда темите за човешките емоции, наблюдението на ежедневието и връзката с природата чрез ярки образи и интроспективни размисли. Чрез поетично описание авторът приканва читателите да размишляват върху сантименталността, носталгията и преживяванията на обикновените хора, които се справят с живота си. В началото на „Чувства“ ярко е изобразена спокойна, но сложна сцена в село, където различни персонажи изпълняват ежедневните си занимания на фона на красотата на природата. Представен е замислен разказвач, който, усещайки тежестта на меланхолията, извиква видения за живи спомени от Прованс, населен с весели деца и заети селяни. Писателят изразява желание да улови същността на тези мигове, като подчертава човешките емоции и взаимодействия, същевременно загатвайки за критика към склонността на обществото към повърхностност. Откъсът създава основата за изследване на чувствата и многопластовите житейски преживявания, подсказвайки, че в обикновеното се крие дълбок смисъл.