„Мистиката на буквите“ от Франц Дорнзайф е научен труд, написан в началото на XX век. Текстът разглежда мистичните спекулации за азбуките и употребата на буквите в магията, свързвайки тези концепции с традициите на Кабалата и ислямската мисъл. Книгата обещава да се задълбочи в историческите основи и продължаващата актуалност на тези мистични идеи в съвременните духовни практики. В началото на „Мистиката на буквите“ се въвежда темата за мистиката на буквите и нейното историческо значение, като се обсъжда как различни култури, например древните скандинавци и египтяните, приписвали божествен произход на писмените си системи. Отбелязва се значимата роля на буквите в религиозен и магически контекст, като се твърди, че тази мистика се е запазила през вековете, особено в кабалистичните и ислямските секти. В раздела подробно се разглеждат различни вярвания относно произхода на писмеността и буквите, като се посочват митове и значими личности, допринесли за разбирането на азбуките не просто като средства за общуване, а като елементи, изпълнени с по-дълбоко значение и сила.