„Живот, смърт“ от Ерньо Сеп е литературен сборник, написан в началото на XX век. Това произведение, съчетаващо проза и поезия, потапя читателя в преживяванията и емоциите, свързани с живота по време на война, като се съсредоточава особено върху гледната точка на унгарците. Книгата разглежда темите за националната идентичност, страданието, надеждата, любовта и напрежението между живота и смъртта — всичко това на мрачния фон на войната. Вместо да следва един-единствен главен герой, тя представя мозайка от гласове, размисли и кратки разкази, изграждайки колективен портрет на нация, подложена на напрежението на конфликта. Началото на „Живот, смърт“ преминава през поредица от лирични молитви, ярки наблюдения от военното време и трогателни лични истории и скици. То започва със сърдечна молитва за божествена закрила на унгарския народ, последвана от изразителни размишления за войната, болката и другарството между войниците, както и копнежа за мир. Сеп редува проза и поезия, вплитайки фрагменти от спомени от бойното поле, всекидневния героизъм и страданията на цивилни и войници, както и деликатната красота на обикновените мигове — като историята на възрастна жена, даряваща собственоръчно изработени възглавници, или нежни размишления за въздишка или усмивка. Тонът се редува между елегичен, наблюдателен, нежен и тихо ироничен, предоставяйки на читателите непосредствен достъп до емоционалното ядро на общество, оформено от войната.