„Най-добрите разкази от 1922 г. и годишникът на американския разказ“ от Едуард Дж. О’Брайън е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Антологията събира забележителна американска белетристика от списания заедно с „годишник“ на тенденциите, показалците и отличията, обрамчен от критическия увод на редактора. Тя представя широк спектър от стилове — от модернистични експерименти до популярни повествования — и проследява теми като труда, семейството, войната, идентичността и променящото се национално настроение. Томът започва с уводните материали и въведението на О’Брайън, в което той предупреждава за „разпад“ в американската литература — както за ленивата търговска формула, така и за повърхностното подражание на европейските авангарди, — а после обяснява критериите си за подбор по съдържание и форма и звездната си система за оценяване. Белетристичната част започва с „Тъмният град“ — сумрачно изследване на баща от предградията, чиито вечерни навици и градинарство отстъпват пред повтарящо се видение на мълчалив, заплашителен град; продължава с „Аз съм глупак“ — разкаяното признание на коняр, излъгал за самоличността си, за да впечатли едно момиче на конните надбягвания; и следва „Смъртта на Мърдо“, в който наскоро излекуван ромски вожд организира смъртоносно изпитание, за да затвърди вярата на племето си в наследника. След това идва ред на „Неизвестен воин“, който започва с влизането на самотен войник в обвитото в сняг Уестминстърско абатство.