„Сянката на бъдещето“ от Едит Сьодергран е модернистичен поетичен сборник, написан в началото на XX век. Книгата съзерцава едно визионерско бъдеще чрез смели космически образи и екстатични размишления за Ероса, властта, съдбата и смъртта. В отделните му части пророческият лирически глас призовава човечеството към нова епоха, докато звездите, планетите и светкавиците се превръщат в емблеми на волята и преобразяването. Стихотворенията преминават между предизвикателни декларации за суверенитет и интимни признания в крехкост и самота, представяйки Ероса като творческа сила, обновяваща света, а Слънцето — като всепоглъщащ източник на блаженство и унищожение. Сцени на посвещение и възраждане — като ритуално „възкресение“ — се редуват с размисли за материализма, изпълнената с енергия сила на тялото и борбата да се назове истината сред руините. Природа и мит се преплитат: градината на кралицата на елфите, грохотният водопад, пролетният зюмбюл и полетът на орела се превръщат в образи на прераждането и дързостта. Цикълът се стреми към общностна надежда — мечтата за оградена със стени градина, където „братя и сестри“ преизграждат живота, — но завършва под знака на пътеводната звезда, където съдбата изисква смелост, равна на обещанието ѝ.