How to conquer stupidity
За тази книга
„Как да победим глупостта“ от Лео Маркун е кратко есе за самопомощ и популярна философия, написано в началото на XX век. Книгата твърди, че „глупостта“ най-добре се разбира като лошо или безредно мислене и реагиране, и очертава как по-ясното разсъждение, по-добрите навици и критичното изследване могат да я преодолеят. Първоначално авторът разширява определението за глупост, показва относителността ѝ спрямо контекста и поставя под въпрос стойността на тестовете за интелигентност и други груби измерители, отбелязвайки, че умственият капацитет е ограничен, но умствените постижения могат да нарастват чрез образование, правилно разбирано като метод и ред. След това той учи как да мислим: да трупаме опит, да поддържаме идеите достъпни и преди всичко да налагаме ред; да разглеждаме мисленето като решаване на проблеми; да не се доверяваме на сляпата вяра, лозунгите и авторитетите; да упражняваме самоконтрол, смирение, чувство за хумор и обективен поглед към себе си. Той обяснява етапите на мисленето (подготовка, инкубация, озарение, проверка), призовава към търпение по време на инкубацията и строгост при проверката на прозренията, а също така съветва да разчитаме на експерти, като приемаме въздържане от преценка, когато доказателствата са оскъдни. Прилагайки това към обществения живот, той анализира партийната политика, военните изказвания, икономическите панацеи и социалните науки, призовава към научна нагласа и предупреждава срещу „идолите“ на Бейкън и обичайните предубеждения, свързани с религията, расата, класата, тълпите, възрастта и болестите. Той заключава, че най-сигурният начин да победим глупостта е да развиваме в ежедневните дела устойчиво, самокритично, основано на доказателства и подредено разсъждение.
