„Староанглийски библиотеки“ от Ърнест А. Савидж е историческо изследване, публикувано в началото на XX век. То разглежда създаването, събирането и употребата на книги през Средновековието, по-специално в контекста на английските библиотеки и монашеския живот. Книгата вероятно се задълбочава в значението на книгите за развитието на литературната култура през този период, като изтъква ролята на монашеските институции в съхраняването и разпространяването на знанието. В началото на книгата се въвежда значението на книгите в ранните ирландски манастири, като се подчертава двойната им роля на средства за духовна преданост и интелектуални занимания. Савидж обсъжда историческото развитие на монашеските практики, които отдават приоритет на литературните занимания, като представя личности като свети Патрик и свети Колумба като ключови фигури в тази промяна. Текстът създава основата за разбирането как тези ранни практики полагат основите за появата на библиотеки и културата на книгопроизводството в Англия, наред с разнообразните влияния на монашеството, които оформят образователните начинания през цялото Средновековие.