„Разговори под бобовите асми“ от Айнадзюши е сборник от повествователни есета, вероятно написани в края на XIX век. Творбата разглежда темите за човешките емоции и социалните взаимодействия чрез различни анекдоти и разкази, като особено се съсредоточава върху сложността на отношенията, повлияни от ревността. Началото на текста представя сцена, изпълнена с ярки описания на всекидневния живот в селска среда, където хората се събират под бобовите асми, за да споделят истории и да обсъждат местните новини. Разказвачът въвежда диалог между герои, съчетаващ поезия и проза, докато те размишляват върху темата за ревността, особено у жените. Чрез преданията за фигури като трагичния герой Лю Боюй и неговата ревнива съпруга, наред с хумористично-критични наблюдения върху ревността като повтаряща се обществена тема, текстът започва да преплита забавни истории с дълбок социален коментар, подсказвайки, че дори безобидните събирания могат да разкрият дълбоко скрити емоции сред съседите.