„醒世姻緣“ от Пу Сунлин е художествено произведение, написано в края на XVII век. Повествованието се съсредоточава върху героя 晁大舍, млад и богат мъж, чийто разточителен начин на живот го въвлича в поредица от приключения, свързани с любов, похот и свръхестествени случки, включително среща с мистичен лисичи дух. Романът разглежда темите за морала, последиците от невъздържаността и сложността на човешките взаимоотношения. В началото на историята се запознаваме с 晁大舍 — заможен и безгрижен човек, който води хедонистичен живот, изпълнен с лов, празненства и романтични похождения. Баща му, 晁秀才, е представен като учен, който трудно изкарва прехраната си, докато майката на 晁大舍 го глези. Въпреки скромните средства на семейството, харизмата на 晁大舍 привлича около него кръг от богати приятели и той се впуска в различни приключения, включително поредица от ловни излети. Безразсъдното му поведение достига кулминацията си в съдбовна среща с лисичи дух по време на лов, която води до непредвидени последици и поставя началото на конфликти и промени в отношенията му, особено със съпругата му и с новото му увлечение по красива изпълнителка. Началото полага основите на темите за прекомерността, последствията и свръхестественото, загатвайки за моралните поуки, които предстоят.