„Мемоари на Ектор Берлиоз“ от Ектор Берлиоз е автобиографичен разказ, написан в средата на XIX век. Творбата проследява живота и артистичния път на прочутия композитор Ектор Берлиоз, като подробно описва възпитанието му, музикалното му образование и ранния му опит в света на композицията. Мемоарите също така отразяват пътуванията на Берлиоз из различни страни като Италия, Германия, Русия и Англия, предоставяйки поглед към неговите влияния и предизвикателствата, пред които се е изправял като творец. В началото на тези мемоари Берлиоз представя ранния си живот в малкото градче Кот-Сен-Андре, Франция, където си спомня за формиращи преживявания като първото си причастие и първите си музикални впечатления. Той споделя случки от живота на семейството си, особено от отношенията си с баща си — лекар, който, въпреки собствените си професионални надежди, подкрепял нарастващия интерес на Берлиоз към музиката. Разказът подготвя почвата за последвалото решение на Берлиоз да се посвети на музиката, разкривайки страстта му към пътуванията и поезията, както и трудностите при откриването на собствената му идентичност като творец. Началната част поставя в контекст музикалните стремежи на Берлиоз и емоционалните събития, формирали характера му, преди той да поеме на път към Париж и отвъд него.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/M%C3%A9moires_(Berlioz))