„Les musiciens et la musique“ от Ектор Берлиоз е сборник с музикална критика, който вероятно е възникнал в средата на XIX век. Творбата обединява поредица от статии, написани от Берлиоз по време на дългогодишната му работа като музикален критик за „Journal des Débats“. Тя разглежда състоянието на музиката във Франция, предлагайки наблюдения върху различни композитори и изпълнения, като същевременно отразява личните мнения и художествените възгледи на Берлиоз. В началото на този сборник читателят се запознава с трудностите на Берлиоз като критик след завръщането му от Рим. Въпреки нарастващата му известност като композитор, включително с произведения като „Фантастична симфония“, той описва бедността и неудовлетворението, съпътстващи писателските му задължения. Встъпителната част разкрива страстното, но сложно отношение на Берлиоз към музикалната критика, като подчертава колебанието му между любовта към музиката и ограниченията на ролята му на критик. Берлиоз се бори с предизвикателството да изрази мислите си за съвременните композитори, като същевременно оплаква ограниченията, наложени от очакванията на аудиторията му и издателския свят. Тази смесица от разочарование, творчество и искрено възхищение от музикалното изкуство задава тона за разглеждането на критиките на Берлиоз както към неговите съвременници, така и към музиката, която му е скъпа.