„Les soirées de l'orchestre“ от Ектор Берлиоз е сборник с разкази, публикуван през 1852 г. В тази сатирична творба Берлиоз си представя оркестрови музиканти, които са толкова отегчени да изпълняват посредствени опери, че по време на представленията си разказват истории. Когато се изпълняват шедьоври на Моцарт, Бетовен или Вебер, настъпва тишина — не се появяват никакви разкази. Чрез хумор и остроумие Берлиоз критикува музикалния свят на своето време, като същевременно предлага проблясъци от концертния живот през XIX век, театралните интриги и собствените си артистични страсти.