„Творби на лорд Байрон, том 7. Поезия“ от барон Джордж Гордън Байрон е сборник със стихотворения, епиграми и по-малки произведения на поета, съставен в началото на XX век. Този том съдържа разнообразна поезия на Байрон от 1798 до 1824 г., която илюстрира острия му ум и коментарите му върху социалните и политическите въпроси на неговото време. Той представя многостранността на творчеството на Байрон — от хумористични епиграми до трогателни размисли за живота и смъртта. В началото на тома въведението дава сведения за съставянето на стихотворенията, като описва различните източници и значението на включените произведения, сред които „Епиграма за една стара дама“ и „Епитафия за Джон Адамс“. Встъплението не само отразява комедийния стил на Байрон, но и засяга коментарите му върху човешкото състояние, сатиричното му отношение към обществените норми и игривата му употреба на езика. Теми като абсурдността на живота и изследването на смъртността заемат важно място, задавайки тон на увлекателната и многообразна поезия, която следва в сборника.